*БОНБОНКИ* club :: Да свалиш ли маската си

Постинг

25.03.2010 22:03 - Да свалиш ли маската си - това е въпросът!

Автор: pebble Категория: Забавление

Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.03.2010 22:07

Днешната среща на клуб “Бонбонки” бе доста поучителна. Разбрахме, че не бива да викаме “Пияница на пияница вика ли?!” на обществени места, разбрахме, че изрази като “Да си го завра” имат двойно значение и хората биха могли да ги възприемат погрешно и Rock разбра, че когато напръскаш приятелките си с вода, не можеш да очакваш те да не ти го върнат, независимо от обстановката… и публиката. Поговорихме и за маските. Както каза Rock “Всички сме позьори.” И е точно така. Всички ние, независимо колко го отричаме, носим някаква маска и постоянно се крием от света. Независимо колко сме смели, ние се страхуваме да бъдем себе си и ако сега ми кажете, че Вие сте едниствения човек, който е “себе си”, просто не очаквайте да Ви повярвам. Няма как! Защото ние до един се преструваме на нещо. Иска ни се хората да ни възприемат като мили и интелигентни и надяваме съответната маска. Иска ни се да създадем впечатление на фаталното момиче и започваме да флиртуваме до безбожност и да вдигаме крака тук и там. Това е – всичко опира до това какво ще кажат хората, какво ще си помислят, колко точно ще ни искат за данък “Обществено мнение”. И най-ироничното е, че го правим, защото ни е страх от мнението на същите тези хора, които носят маски като нашата и в крайна сметка никой не е себе си, никой не е открит… и всички са нещастни. Прост факт е, че ще ни е много по-лесно да приемем, ако не харесат избраната от нас маска (лесно можем да я заменим), отколкото да се открием и да не харесат самите нас. До къде стигат хората в опита си да бъдат нещо, което не са и дали наистина най-добрата практика е да бъдем себе си? По-добре ли е да се променяме спрямо вятъра на хорското мнение, за да успеем да “постигнем нещо” и колко стойностно ще е то в такъв случай? Колко губят и колко печелят хората, които търгуват себе си за мечтите си? Ще се продаваме ли по-добре на пазара на любовта, ако предложим това, което се търси, а не това, което сме? И как да разберем пред кого да свалим маската си в крайна сметка? Коя съм аз? Как да различа маската от истината? Кой ще види мен, дори и с маска? Затова харесвах срещите на “Бонбонки” – вече бях намерила двама човека, пред които да свалям маската от време на време и да се чувствам себе си. Нямаше значение дали ще бъдем злобни, отмъстителни или коравосърдечни, винаги щяхме да бъдем заедно – всяка със своя номер и своята маска. Усмивки и прегръдки Pebble